МАЛКА УТРИННА ЖЕНА
... в утринната тишина, там – на столичната гара,
тъкмо свивах си една – първа за деня, цигара,
и, не щеш ли, изведнъж зърнах те на коловоза –
с някакъв ужасен мъж, стиснал бялата си роза,
в миг сърцето ми заби, Витоша над мен се свлече,
и с "To be, or not to be?" аз си казах край, човече! –
тя е влюбена във друг! – кой ли теб не те заряза,
хайде, махай се оттук, ей го Дунав мост, Маказа,
никому необходим, все тъй сам – тъй безполезен,
пътищата ти към Рим дим са в твоите поезии,
Бог ти прати светлина, спри за миг на коловоза?... ...