Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти
и дълбоките водни надежди до дъно полира.
И сърцето, обичало толкова морски звезди,
твърдината пронизва със своята синя рапира.
И не знам как се носи на гръб сухоземният ден.
Как телесните клетки направо умират от суша.
Как по този назъбен, обрасъл житейски терен
белоръкото морско момиче сирените слуша. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up