МАЛКАТА СЪЛЗА
Една сълза самотна в мрака
проправя път по измореното лице!
Поспря за миг в косите ми, почака,
да чуе шепота от моето сърце!
А там, във мене, е стаена
земята, от която съм дошла!
Земя, макар ограбена, смутена,
за мен е най-прекрасна на света!
Една тъга остана да ме топли
в студените, безкрайно дълги дни!
Сърцето ми, пропито с тъжни вопли, ...