Днес сме толкова слаби и мънички,
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките.
И накрая — с кого да пътуваме...
Уж големи и даже високи сме!
А боим се от просто сбогуване.
С нас растат ли растат и обувките.
В тях преплавахме толкова делници.
Но съвсем оредяха целувките...
Няма вятър в предишните мелници. ...