Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там.
Страхуват се от лошо падане,
а всъщност не знаят,
че е нужно да си малко по-голям,
за да имаш смелост за изправяне.
Малките хора напускат света ми.
Задушно е някак и за мен, и за тях.
Трудно им е да понесат духа ми,
а за мен, да бъда малка
е равносилно на грях.
© Галина Кръстева All rights reserved.