Невзрачни, незабележими парченца от разкъсана душа
търкалят се по прашните пътеки. Подритва ги бездушната тълпа.
И никому ненужни там остават и чакат някой да ги събере
на топка свити, просейки пощада с протегнати треперещи ръце.
И само малко дрипаво девойче събрало в шепи малките зрънца,
прислушало се в жалните им вопли, покрило ги със есенни листа.
Но ето, че животът продължава във руслото на тленна суета.
Заплакал той, разбойникът, тогава и сгушил се сред малките неща.