Нещо човърка,
нещо поправя.
(по-скоро разваля).
Гледа те умно
и отговаря сладкодумно.
– Не е вярно!
Все е прав.
Не отстъпва
и цветята подръпва.
С тапи в ушите
прави си белите.
Одрани са коленете –
зиме и лете.
Само Мецана
го хваща в капана.
Очите бавно затваря
и вече не проговаря.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.