Понякога, докато още сричаш
уроците на времето отлитащо,
докато още искаш да обичаш
и този свят на вкус да го опиташ,
докато още смяташ, че крилете
полагат се на силните по право
(а не - да пази Господ - на поетите
и техните напудрени представи).
Докато крачките ти стават по-големи,
а пък посоките ти - все нагоре,
приятелят докато става бреме
и го изгубваш в сенките на хората, ...