Върху Южния кръст ветровете изпукват по ставите,
на плещите си стари нарамили залеза нов.
Вие, златни небесни мушици, които се бавите,
разпознахте ли Малкия принц сред безкрая суров?
Той живее на място от няколко крачки изминати
и звездите, които се готвят да паднат, кове.
Няма майка и татко. Но често се гмурва сред синьото
и оставя сърцето си там да се пукне на две.
А земята под него е тъй надълбоко потънала,
че лисицата в зрялото жито прилича на лъч.
И животът притиска снагата ни плътно
до ъгъла ...