Имаше там едно малко човече,
което стоеше и чакаше теб.
Имаше-ДА!Но няма го вече-
то изчезна,замина,превърна се в лед!

То винаги тичаше-тебе да дири,
и следваше стъпките твои в нощта.
Искаше само ти да го видиш,
в сърцето ти трайно да остави следа...

И питаше вечно и само за тебе,
и търсеше то пътеките твои:
"Къде ми е мама?"-викаше нежно,
копнеейки "твоите" да станат пак "свои".

Но ти не разбра,а мина се време.
Човечето малко все тъжно стоеше.
Помисли си то,че за тебе е бреме,
в главичката само:"мамо" кънтеше...

И то се предаде-отказа се вече,
не преследва те веч със ярки очи,
макар че от малкото,нежно човече,
любовта силна още струи.

Минаха дни,години дори,
ти си за него нещо предишно...
А ти се досети,а теб те боли,
и всичко що правиш е вече излишно.

А искаше там това малко човече,
искаше обич,признание само.
Ти го разбра,но късно бе вече.
Искаше само да каже ти: "МАМО"!