Прозорецът още във тъмното свети,
уютно е, вътре си ти.
Вратата, заключила стари тапети
отваряш със мокри очи.
Протягаш ръце и прегръщаш ме. Имам
сърцето ти. Крия се там.
Целуваш ме, милваш, а после заспивам
престанал да бъда голям...
© Ивайло Цанов All rights reserved.