Мама

Jan 29, 2011, 11:41 PM

Poetry » Other

546 0 3

Тя прегърбена е леко,
с присвити рамене,
застаряла, но красива -
туй е мойта майчица добра.
Тя с тояжката си крива
под асмата там стои,
а очите ù преливат
с много бисерни сълзи.
Погледът ù нежен
те приканва към покой и топлина
с магията, която
може само тя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мама

Want to read more?

Random works