МАМА
Когато се роди, ти се заклех,
безшумно тананикайки си песен
и този свят, в краката ти дете,
на крилете майчини понесох.
Обещах си мислено да бъда твоя,
да бъда твоето пристанище на ветрове,
да бъда изгрева
и залеза,
прибоя,
да бъда твоят ангел,
все да крача с теб...
Когато се роди, дете,
на теб обрекох слънцето, луната,
животът ми събра се в светове,
които в очите ти се раждаха...
И с дявола, и с бога ще се боря,
и с демони, и с ангели,
/ако е нужно/...
В краката ти ще сложа светове
и все ще бъда твоя...
МАМА!
© Диана Димитрова All rights reserved.
Прекрасен стих! Много силен!
В четири строфички си нарисувала смисъла на живот на една майка .
Поздрави за творбата!