Jan 7, 2018, 9:28 PM

Мама 

  Poetry » Civilian
1426 0 3

Пръстите ѝ непослушни

галят спомени за двама –

шарената стомна сгушва

хризантеми и циклама.

Старите нозе обхождат

старата сая, хамбара…

Остаряло псе и котка

нагощава с хлебец стар.

Дръвца от старата кория

припяват в старото кюмбе.

И грейва старата синия

с погача в кърпата-небе.

Трикрако столче  ще залости

страха зад старата врата.

А дядовата брадва нощем

 ще бди над вярата, честта.

Тя ще превърже стара болка,

приведена над стар албум.

Ах, как е остаряла, колко…

Годините брои наум.

И пак под старата лоза

преляла с глътка старо вино

 къшей парещ хляб за помен,

ще впрегне болните нозе

измежду старите гробове –

 да търсят новия ѝ дом

в обятията на баща ми…

Докато се превърне в кърпа,

извезана от детски спомен.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Стихотворението е включено в сборника "В завоя на залеза" от Девети национален конкурс за учители творци  на ИК "Анубис" и Издателство "Булвест 2000", София 2017 г.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??