Dec 11, 2019, 1:35 PM

Мама 

  Poetry » Love, For kids, Phylosophy
607 0 0

Мама

Мама беше истинска светица,
мила, нежна, умна и добра!
Стожер наш и като орлица,
до последно бе до своите деца!
Мама пишеше балади,
Мама пя с вълшебен глас,
казваше, душите ни са млади,
щом зрее обич между нас!
Растяхме с вярата могъща,
в доброто, любовта и смелостта,
у нашата мила родна къща,
цареше мир и много красота!
Така минаваха добри години,
при мама, тати у дома,
усещам корените са ни живи,
дори, когато няма ги сега!
Разбирам думите на мама,
богатството е в твоята душа,
лети, дори когато падаш,
повярвай в своята звезда!
Аз вярвам вече в нея, мамо!
Аз зная, че дори на кръстопът,
ще следвам Бога в мене само,
дори разпънат и на кръст!

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??