Мама те иска за себе си, сине.
Хайде, върви – без да спираш!
Не се обръщай,
преди да преминеш
възрастта, за да разбираш...
Аз ще остана с твоите снимки...
(е, тях делихме поравно...)
Все едно... все едно, че те има...
при мен... Не е ли забавно?
А сега върви... върви...
Да не зърнеш
насълзените ми очи...
Но... ако все пак се обърнеш...
моля те...
поне ти не плачи...
© Георги Ванчев All rights reserved.