И тази нощ сънувала съм, мамо,
на прага тихо как ме чакаш
и лутах се, дорде достигна твоето рамо,
да ме прегърнеш и целунеш.
Към мен ръце протегна ти молитвени.
Сълзите ми на твоето крехко рамо.
На устните ми думите единствени -
ти, моя мила, мила мамо.
Бе топло с теб до старата камина,
а хлябът вкусен от твоята ръка.
Събудих се - студено, вън е зима...
и дълго, дълго плаках след това.