"Мамо!"
„Мамо!” неспирно ехтя в тъмнината
и сляпо протягам към тебе ръце,
и ти прогонваш с размах самотата,
настанила се в моето тъжно сърце.
Ето те пак, като свята икона,
закриляща клетник от мрак до зори,
носейки нови няколко тона
свалени от мене беди!
Защо не ти казах „Обичам те, мамо!”
в тежките за тебе изминали дни?
Явно, защото подадох ти рамо ...