Jun 19, 2013, 8:06 AM  

Мамо... 

  Poetry » Odys and poems
1125 1 3

Съжалявам, Мамо, не съм това, което очакваше.

Съжалявам, Мамо, но не съм това, което искаше.

 

Всяко мое желание те убива.

Всяка моя дума те наранява.

Всяко мое действие те разочарова.

 

Но все още съм под слънцето, дишам.

Твой порок съм, не отричам.

Но защо съм тук, кажи ми. Аз не те обичам.

 

Действията ми любов към тебе не показват.

Само те вбесяват.

Аз нарочно го не искам.

Но просто тези чувства не изпитвам, 

като лед съм, не отричам.

За пари след тебе тичам, 

не помагам, не отричам.

Съжалявам! Жалко е, но все още дишам.

© Въображение All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще се намериш и ще си отговориш защо си тук Бунтът ти не означава липса на любов, а етап от развитието. Майките обичат, а ние растем...
  • Невероятно е. ;( < 33
  • Това объркано състояние ми е познато - човек умира бавно, докато търси себе си... дано се намериш!
Random works
: ??:??