Не тръгвай, мамо! Колко си ми нужна... сега...
Със своите очи, ръце и топлота...
Най-милата усмивка да прегърна,
да те спася от твойта самота...
След тебе, мамо, пак ще търся път, утеха...
Без тебе, все ще търся светлина
в прозореца, далечен, дето свети
и носи тих уют и топлина.
Без тебе, мамо, няма вече слънце, лято...
Без теб е вечна зима по света.
Ще търся сред звездите на небето,
къде е скрита твоята звезда... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up