“Мамо, какво е война?”
Попита синът ми смутено.
Погалих го с мека ръка
и ми стана много  студено...
“Войната, момче, е затвор,
бягство, страх и падение.
Низост, насилие, мор...”

“А какво е, мамо, спасение?”
Отново погледнах навън.
После в очите му се огледах.
“Спасението дебне  ме в сън,
където страхът го отгледах.
А , сине, не бива да спим!
Наяве, да влачим страдания,
които с лъжа ги редим
в параноични създания...
Да бъдем съзнателни хора,
с чувство и сила да дишаме.
Да лекуваме с обич умора...
И мирна историята да я пишем...”

В прегръдка без думи накрая
синът ми, направен богат:
“ Войната не ща да я зная!
Ако има Хора, ще има и свят.”