Мамо, казваше ми ти,

че сърцето не боли.

Лъгала си ме, нали?

Миналият ден усетих нещо;

сърцето мое се скова

и за миг дали не спря?

Някой сякаш в юмрука

си го стегна.

Така силно стисна,

че внезапно заболя.

Изтезава го, заскърбя.

Мислех, че ще спре.

А очите ми са сухи.

Сухи като пресъхнало море.

Дори сълзичка не пророних;

нямах сили, дъхът ми секна, милият.

Мамо, лъгала си ме, нали?

За да ме предпазиш, може би?

Аз пораснах и разбрах,

че след всеки крах остава прах.

Мамо, казвала си ми,

че човек дори на края

на своите сили

трябва да продължи

дори със болка върху

своите плещи.

Този път няма да заплача

и от света не ще се крия.

Ти научи ме да бъда силна

и, Мамо, аз ще продължа,

защото мога!

Защото знам, че не съм сама!