Мамо, чакаш ли ме още зад пердето,
взираш ли се още в мракът на нощта.
Няма го, не ще се върне пак момчето,
няма да изстéне пътната врата.
Мамо, още ли онази лампа свети,
още ли навън е пълно със деца.
И летят ли пак светулки на комети,
плаче ли на двора моята върба.
Мамо ти не чакай! Лягай, почини!
Отдалеч ме парят твоите сълзи!
Знам сърцето старо, мамо, те боли!
Твоят син добре е! Ти не го мисли!