Jul 2, 2009, 12:17 PM
Мараня
Над полето – мараня.
На полето – нищо.
Виждате ли го деня?
Ей го там, във ниското.
Вечерта ще приближи
крадешком, зад тръните.
Ще го свáри още жив,
за ръка – и в тъмното.
По-нататък не ги знам.
Целият ми спомен:
тишина и мараня.
Юли е. Следóбед.
© Райчо Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Стара комита си! Изкарал си една пунгия сух барут и от петдесе крачки крушово листо!!! Хвала ти! Зем.
-
Поздрав!
-
-
много добро
искрени поздрави -
Човек (Анна Станоева) го е казала. Поздравления!
-
Излято - както винаги!
Привет!
(имейл) -
Като те чета, се чудя - трябват ли ни изобщо глаголи?!
Ако можехме като теб... -
При теб винаги е така леко, кратко и съдържателно, че не мога да те пропусна. Много ми носят твоите стихове, много.
-
Тъжно. И малко ядно. И малко примирено. И много хубаво!!!
-
Облаци като къдели
по небето се разстягат -
дъжд следобед предвещават,
а житата са презрели... -
мързеливо такова едно
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с теб.