Мáри Тино-Кръстино!
Мари, отлежало вино!
Пиян ода кат' та вида!
Луд лудея, ако та не вида!
Мáри Тино-Кръстино –
сладко и омайно вино!
Откак' та няма – дóма е като пустиня!
Що ма Тинке с тебе не взе?
Що ма остаи мъка да ме кризе?
.............................................
Аз зная, Тинке, де си пристала!
и, при тебе ша до'да, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Посветено на дядо ми. 60 години живя с баба и едва след смъртта ѝ разбрах колко я е обичал! А аз обичам тях. Двамата! Човекът, който съм сега, до голяма степен е станал такъв заради тях! Тя се казваше Тинка, но всички я наричаха Кръстина! И тя наистина цял живот е носила Божият кръст! И двамата, по свой начин "служиха" на хората и оставиха следа. Прекрасна следа!