Мария-Магдалена
МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов.
Нас ни биха с тояги – сол ни тече и кръв през носа.
Ние бяхме къртачи на смразени от студ небеса.
Ние ринехме смрад – в ада смъкнахме рая с въже.
Ние бяхме дванайсет божествени млади мъже.
Бяхме грешни дванайсет – не апостоли – плувнали в пот,
ние бяхме дванайсет оковани мъже – до живот.
Страшна пасмина бяхме – нас ни любеха светли жени.
Гърбовете ни бяха за тях вълноломни стени.
Но Мария сред тях – Магдалена! – бе само една.
Тя единствено мен ме посочи – и после позна.
А когато пропяха проклетите трети петли
и търговецът Йосиф от Кръста Иисуса свали,
тя – Мария, пак тя – Магдалена, поклони ми се тя – до земи.
И с косите си светли нозете ми грешни изми.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Съдбата на Иисус, след Голгота, както и съдбата на Мария Магдалена, (в момента те са в тайна,) но в бъдно време ще стане известна на света!..Но не сега!. Поздравления Валери!
-
Когато за първи път прочетох това стихотворение, очите ми изхвърчаха, жестоко е, Валюше!
-
След такъв стих се мълчи...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
