Jul 1, 2017, 12:33 PM

Мария Магдалина 

  Poetry » Phylosophy
1543 5 4
> Една жена… като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги… (Лука 7:37)
Нозете Ти са чисти, Господи,
напразно с топли сълзи ги обливам,
но този женски плач недей съди,
през него виждам как ще те убият.
Привиждат ми се вопъл и камшик,
венец от тръни, плащове войнишки
и Твойте кървави уста, Христе –
прехапани, за да не казват нищо.
Гневът ще люшне вечната тълпа,
ще те събори яростният вятър
и смеейки се, ще те повлекат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Сивов All rights reserved.

Музика: https://tochkabg.bandcamp.com/track/mary-magdalene

Произведението е включено в:
  1917 
Random works
: ??:??