Снегът през март е сюрреалистичен,
избягал от съня на някой луд.
Усука като прежда кукувича
дърветата и предизвика смут.
По принцип март си е непредсказуем
и сякаш че наопаки върви -
ботушите не иска да изуе,
но ни подмамва с пролетни треви.
Сега и този сняг върху цветята,
и сивото, навъсено небе.
Какво ли готви времето нататък?
Помози, Боже, лудостта да спре!