Почукай на вратата ми.
Обичаш ме до болка,
но омраза ми показваш.
Искаш ме жарко,
но безразлично ме прогонваш.
Опитваш да се скриеш,
но виждам отвъд твоите постъпки.
Начинът, по който дишаш,
по който ме докосваш,
е тъй разпознаваем.
Гониш ме, но всъщност
зовеш ме да остана.
Почукай на вратата ми -
нуждаеш се от мен...
а аз от теб.
© София Русева All rights reserved.
Поздрав