Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее,
в маскарад се превръщат мъгливите дни,
месец минава, лицето се 'смее',
маскарадът край няма - животът върви!
Утро е пак и сърцето предсмъртно кърви,
в огледалото образ на мъртвешко лице,
маските станали много, безброй са дори!
Образът светъл го няма, само спомена бе! ...