May 13, 2009, 8:07 AM
Смълчани хоризонти
Най-точен изстрел беше я настигнал –
една сърна умираше в агония .
Сърцето й за мигове изстиваше.
Мълчеше безразличен хоризонтът.
За този свят тя беше вече чужда...
Глава повдигна и очи отвори –
с последни сили и в предсмъртен ужас.
Неистово извиках: "Кой го стори?"
Небето беше глухо, онемяло.
Ръце прострях. Проклех. И промълвих:
О, Господи! Не чу ли, не видя ли?"
Пространството погълна моя вик...
© Елица Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Здравей Ели!
Сърдечни поздрави!
Най-топлата си усмивка ти пожелавам!
Сладки сънища! -
Чудесен стих с лек привкус на уестърн! Никой няма да посмее да стреля по теб! Поздрави, Ели!
-
Моля ви хора, не стреляйте по любовта!!!
Ели,Аплодирам стиха ти права.
Невероятен Е! Поздравления! -
Сърдечни поздрави!
Оставам с най-добри чувства към теб!
Приятна вечер и сладки сънища Ели! -
В душата ми проникваш, Валя.
Благодаря за високата оценка!
Приятна вечер! -
Браво Ели,страхотна си и смела,и силна духом!Такъв човек и най-вече,силна жена, никакви низши душици,които смятат,че ще се скрият зад маска,не могат да повалят!!!Ти си прекрасна!!!Винаги вярвай в себе си и в собствените си сили!!!Поздрав!!!
-
Замислих се, Весела. Ако е така, отстъпвам. Не мога да стрелям.
----
Много се палиш, Сашо. Съвестно ми е... Благодаря.
----
Радвам се за това въздействие на стиха ми върху теб, Васка. И дано!
----
"Изящна броня"! Дълбок смисъл има в тези думи, Нели.
----
Помня, Зем.
И стихче написах за капката и скалата. Ще го видиш някога...
----
"Куршумите на безразличието"!. Да, Регина. Опитвам с тях. Ще видим...
----
И всички останали вляха сила в сърцето ми.
Безкрайна благодарност и обич! -
Любимо!!!
Стихотворението ти ме накара да се почувствам по един неописуем начин!Много ми е близко.
Умееш да ме докосваш мнооого дълбоко!!
Прегръдки от сърце! -
Брилянтен стих!Поздравление!
-
Къде сте подли,
мънички душички,
не слагайте си маски,
черни очила,
страхувате се от погледа ми
лъчисти, излъчващ ярка светлина.
Не виждате ли, че съм горда,
смела, а душата - чиста,
не се страхувам,
още по-малко от такива като вас.
Бронирана съм с обич,
с достойнство, не жалка като вас.
Стреляйте в мен, но знайте,
с мен са истински приятели,
които ако потрябва ще ме подкрепят,
тежко на този, който ме рани.
Благодаря Ви, че Ви имам
Приятели добри!
Сърдечни поздрави Ели!
Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен,
най-малкото като добър приятел. -
Харесах!!! Поздрав!!!
-
много хубаво!
-
Браво!
-
Мъжко момиче! Но и с броня сме уязвими! По-добре, ти стреляй! С обич!
-
Черните очила са за страхливите. Зблуда е, че помагат.
-
само така...това те прави още по-силна!
чудесен стих, мила Елица. -
Дори и бронята ти е изящна! но няма за нея патрони открити!!!
-
С радост прочетох.
Благодаря на всички!
Лек и успешен ден ви пожелавам!
-
Само ще си хабят патроните на халос...
-
Помниш ли като ти казах преди време, че водицата и скала превръша в пясък?! Силно момиче си, а стихът е разкошен! Зем.
-
Уау!!!Е това ме разби страхотен, силен, провокативен...и т.н. думите бледнеят, финала е като експлозия...с две ръце ти пиша шестиците
-
най-болят куршумите на безразличието...
-
Мъжко момиче си!Поздрав с усмивка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
На всички пожелавам душевем мир и много радост!