Маслена картина, рисувана в зори
с горчиво-огнените пръсти на кошута,
подплашена от сухите върби.
(кошутата)
Събира в себе си прозрачна радост,
побира мисли на отминали очи.
Лети над цветните градини с жалост,
беди лекува с радостни лъчи.
Скита сред пресъхналите камъни,
със сянката на своя ден.
Дочува само стенещи камбани,
на ангелите, паднали във плен.
(картината)
Бушува, но привидно е спокойна,
любува се на всички цветове.
Студено слънце се отдало на покоя,
смирено молещо за други светове.
Стича се във капки несънувани,
търси красота неотлетяла.
В нея се събират всички неизгубени
останки от любов недогоряла.
(авторът)
Неразбиращ погледа чете,
прелиствайки нюансите на езерото,
в което времето, намигвайки, тече.
© Николай Стойчев All rights reserved.
бродеща кошута...по длан от мъжка нежност...
хубаво е...