Сълзите и - попарваха душата,
усмивките се рееха във блато,
от спазъм потреперваха ногата,
косата се разливаше кат злато.
Изкачваше с усилие баири
и въздухът изпълни дробовете,
а чувството към него се засили,
съзнанието разцъфна като цвете.
Дали не бе забравил кой обича?
Това сега я стържеше в ребрата
и болките, в които го обричаше,
снишаваха земята под краката и. ...