Мастилените пръсти на момиче,
косите разпилени на жена,
прошепнати във тъмното „обичам”,
прилежно натежали рамена.
На границата съм. Пристъпвам бавно
без виза, без паспорт и без билет.
Но нещо ме възпира най-безславно
и връща ме обратно пак при теб.
Животът ни подхвърля безпощадно
и дърпа ни далеч един от друг,
но ти завинаги сърцето ми открадна –
за теб, дете, жена, ще бъда тук.