Нощта мастилото си ливна,
вятърът
в цвета на розата се приюти.
Силует на бор
към небето се протегна,
а луната -
любовница свенлива,
с облачна дантела се зави.
Звездите вятърът подгони,
пред бора
луната в блясъка си се разкри,
а по листенцата на розата
бавно се търкулнаха
сълзи...
© Ласка Александрова All rights reserved.