Mar 10, 2009, 5:27 PM

Мастилено 

  Poetry
509 0 10



Нощта мастилото си ливна,
вятърът
в цвета на розата се приюти.
Силует на бор
към небето се протегна,
а луната -
любовница свенлива,
с облачна дантела се зави.

Звездите вятърът подгони,
пред бора
луната в блясъка си се разкри,
а по листенцата на розата
бавно се търкулнаха
сълзи...

 

 


© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??