Feb 26, 2009, 11:00 AM

Матине 

  Poetry » Love
730 0 2

                         Матине

 

Навън е лед,

пази се,  да не се подхлъзнеш!

Навън е студ,

облечи се, за да не измръзнеш!

 

След тези взаимни поръчения,

изречени от все сърце,

решихме да си направим развлечение

и тръгнахме на матине.

 

НДК - широки коридори,

зала шест, картини подредени,

и много хора - млади, стари,

от музиката запленени.

 

В залата столове и много камери,

в средата - пултове и микрофони,

Квартет "Димов "щеше да свири,

този концерт ще го запомним.

 

И свириха хората - увлечени, в захлас,

цигулките плачеха в ръцете им,

имах чувството, че свирят само за нас,

за да изпълнят с радост сърцата ни.

 

Радостни и доволни бяхме в този ден,

душите ни с нежни звуци бяха погалени,

аз много се радвах, че ти беше до мен,

тези мигове няма да бъдат забравени.

 

Разделихме се и ти си отиде,

застанах и дълго гледах след теб.

Тръгнах си, но където и да идех,

имах чувсвото, че си редом до мен.

 

Не! Ти беше вътре в мен!

 

              януари 2000 година

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • това е...красиво изразено чувство...с много нежност и обич.
    хубаво е, Асен...
  • Поздрави! Хубаво е, че пищете за София - поколенията дали ще знаят как сме живяли някога...? Тези стихове са подарък за тях, макар да са с лично послание.
Random works
: ??:??