Стои си бял листът, а в мене е черно
от всичките думи нагъчкани.
Не мога обаче за тях да намеря
пролука.
У мене е глъчка,
а листът мълчи, като снежно поле,
без стъпки от малки врабчета.
И някак си мисля... че е по-добре
да спят мойте думи-мечета.
Затуй им е зима, в съня да почиват -
ядосват се, щом ги разбудя,
и почват тогава, във крачица крива ...