Проскърцваше стомахчето на Пух,
че беше гладен – ясно му личеше.
Не беше вярно, че под зимния кожух
скатало бе запаси рунтавото мече.
Напротив! Харесваше му ден за ден
да живее Мечо царски във гората.
Раздаваше го на смелчага, на бохем –
коремът празен, празна и устата.
Запъти се веднъж през гъстата гора
да търси Мечо своята вечеря.
Отиде той при горската пчела,
при която ходил бе и вчера. ...