МЕЧТА
Да спра до ясен...
Облак свъсен,
открила птиците гнездили,
да литна с вятър -
порив късен.
Да тръпнат буките листили.
Без дъх -
от слънчевите стъпки -
роса да пия - дето свети.
С венче от голи, мокри пъпки,
през мен да тичат световете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up