Душата ми към теб се устремява,
препъвам се, потъвам... но вървя.
Дали ще помниш думите ми нявга,
дали ще галиш мократа ми длан?
Тежи ми твоя твърд характер
- като олово, все ме тегли там,
където миговете наши
омайват ме, но кратко, знам.
Очаквам, моля се, тъгувам...
Ще чуя ли гласа ти пак?
Кога отново ще сънувам
полето, залеза пред твоя праг? ...