Jun 22, 2012, 10:24 AM

Мечта 

  Poetry » Civilian
562 0 1

Седя на бурен небосклон,

знам, там оглеждат се звездите,

пленен от новия си дом,

пак давам воля на мечтите.

 

Мечтая да съм вечно млад,

с коса, от изгрева огрята,

денят да е големият ми брат,

сестра - усмихната Луната.

 

Мечтая славеи да пеят вън,

лъчите да подскачат в двора,

да тичам с вятъра насън

и сенките да станат хора.

 

Как искам времето да спра,

годините да върна с задна дата,

а спомените - призрачна гора,

да се потулят в тишината.

 

Но виждам падаща звезда,

лети без цел и без посока

и в миг проплака тя - нощта,

прегърна я и каза - сбогом!

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??