Навън е тъмно, дъждът вали,
вятърът лъкатуши старите върби.
Капки дъжд се стичат,
шумят листата, ечи градът.
Една жена сред четири стени стои
и наблюдава отстрани.
Сълзи се спускат от нейните очи.
Толкова боли, а времето бавно лети.
Желае да е с НЕГО, да го дари с добрина,
да усети полъха на чувствата чрез неговата топлина.
Да лежат двама в мекото легло.
Тя, галейки сърцето му, ...