Тази нощ ще пиша аз за тебе,

ненадейно как дойде при мен,

склоних глава на твойто рамо

и уморена тихичко заспах.

А небето - синьо и омайно,

с ярки, нежни хиляди звезди.

Между тях провира се луната,

сякаш малко сърпче във жита.

Тишина е. Всичко спи...

Тих ветрец полъхва...

Само аз не спя, любими.

А може би и ти...

Ти щастлив си, знай това,

победил мен - силната жена.

Аз искам са ти кажа само:

"Никога не казвай "няма..."

Аз казах и сгреших...