Без милост изчезваш в черна тъма,
когато приближа се и докосна те леко,
безпомощно гледам, отлиташ далеко,
аз връщам се в ада отново сама.
Прогоних ли те с мисли без надежда,
или пътят ми описан е с тъга?
Отровна болка скрива красота,
с очи коварни демон в мен проглежда...
Изпива сладкия нектар на радостта,
в затвор от предразсъдъци оставам,
че сама държа ключа съзнавам,
но питам се на свободата що е същността.
А ти отдалечаваш се и шепнеш ми тайно,
че близостта е илюзия крехка,
нежна ласка и злоба човешка
са призраци тъмни на време безкрайно.
Но живот без страх е красиво видение,
тръгвам след теб със дъх затаен,
със сълзи на очи и дух наранен,
защото ти ме погубваш и ти си спасение.
© Elizabeth Draxler All rights reserved.