Мечтая,някой ден да се събудя,
очи широко да отворя
и от радост да закрещя:
"Това е сън !Това е сън !"

Да няма вече болка в гърдите,
стомахат ми на топка да е свит.
Да няма повече сълзи в очите
и мъка по изгубеният син.

С усмивка да посрещам аз лъчите,
на утрото на идващият ден .
Да мога да се радвам на мечтите
на хората около мен.

С трепет да очаквам аз звездите,
грейнали в настъпващата нощ.
В люлка от любов да се отпусна,
блажено и спокойно както не веднаж.