Ти мечта ли си,

или може би надежда,

защо до мене спря

и плахо се огледа…

Нежност, обич и любов,

нима ги носиш с благослов?!?

Нима спря на моята врата,

нима пак твоето име ще шептя…

Обичах, страдах и дълго плаках,

не искам отново сълзи,

думи коварни и чувства измамни,

нямам вече дори мечти…

Сега ти се спря,

носиш мечти и без сълзи нали?!?

Страхувам се,

как отново да позволя,

трепета на любовта,

да завладее моите сетива…