Мечтаех в облаци и в синьо,
мечтаех в залези и във звезди,
мечтаех в смях, ала боязън ме предаде -
старателно удави всичките мечти.
Те днес са камък от безсилие,
изгубили са блясък, дъх и цвят,
а бяха скоро пред очите ми -
докосвах ги, "за после" ги таях.
Щом дойде утре, ще престана
мечтите да заключвам в клетка страх,
простори ще им дам, да съчетаят
мощта си с поетичната искра.