Nov 18, 2008, 9:46 AM  

Мечтай си, поетесо! 

  Poetry » Phylosophy
849 0 8

,,Мечтай си, поетесо!''

,,Аз... не мечтая...
Когато ангелите заслужават
да умрат,
аз не мечтая...

Отвяха вихрушките
прашни мечтите ми.
За истини изгнили,
спомен за дните ни.

Аз не мечтая...
Поробена от вятъра
в танц на стенания
останах си бяла
бездна на мълчания...


А поетите много лъжат...
Повярвайте,
макар и да не го знаят...
Те
не мечтаят...''


П. С Вдъхновено от игра на думи с много талантлива поетеса, която обаче... не мечтае... Поздрави, Петя ;)

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обожавам начина ти на писане.Но аз май мечтая,макар и захвърляйки мечтите си в калта.

    "Отвяха вихрушките
    прашни мечтите ми.
    За истини изгнили,
    спомен за дните ни."
  • Леле! 'Благодаря' ми звучи недостатъчнов този случай!
    Всъщност...май си права,че излъгах и май само си мечтая да не мога да мечтая,за да е по-лесно.

    Поздрави и от мен!
  • браво! грабна ме силно още от заглавието
  • Това твое изказване, ако беше от жена с практика, нямаше да е толкова силно и толкова точно! Не съм критична, възхищавам ти се. Виждайки възрастта, записана до красивата снимка в профила, онемях пред изказа ти!Комплименти!
  • Страхотно пишеш!!!
  • Аз се присъединявам към Йоана... )
    и не прави като мен... вярвай в себе си!
  • Страхотно е! Всеки ред...
  • А поетите много лъжат...
    Повярвайте,
    макар и да не го знаят...
    Те не мечтаят...

    Че то само това ни е остало,бе.........хахахахахаххаах!!!Стихът започва със скоби,които обаче не виждам някъде по надолу да се затварят!!!Поздрави от мен
Random works
: ??:??