Ти искаш да ти кажа утре,
че всичко е като преди,
но питаш ли ме как да стъпя
върху изгнилите мечти?
Изграждах ги с години кротко,
поливах ги с тъга и страх,
а днес разбити многократно,
те ми го връщат пак ...и пак.
Аз тръгвам и каквото стане,
ще стигна там, където знам,
мечтанието ще остане –
един красив, измислен храм.
© Данаил Таков All rights reserved.