Feb 25, 2016, 4:31 PM

Мечтание 

  Poetry » Love
323 0 2

В небесната тъкачница нощта за мен извеза
от лунни нишки сребърен костюм,
посипа го със звезден прах,
втъка му бляскави комети
и сложи му от своя пролетен парфюм.

С тази мантия божествена
аз бродех тъжна през нощта,
защото хората отдавна спяха,
а следваше ме неуморно самотата.

Но в миг дочух изгарящо шептене
на глас, изпълнен с горестна тъга:
Любов, любов, ти нежна, где си,
при мен злочестия ела!

Не знаех где е, но Венера
посочи пътя ми натам и аз
с воал от бледа нежност
до спящото му рамо спрях...

© Юлия Шопова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??